Уникална България и обекти, включени в списъка на ЮНЕСКО

Старият Несебър. Разположен на малък полуостров на Черно море, Несебър е един от най-старите градове в Европа.  Основан 3000 години пр.Хр. от траките, считан за най-богатия градна архитектурни паметници от средновековна България, със своите 23 църкви и паметници от раннохристиянска базилика до куполна византийска църква – образци, отразяващи архитектурното и художествено влияние на гръцката, римската и византийската епоха, градът носи романтичния дух на старата Месемврия

Национален парк " Пирин"- 1983

Пирин е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския масив, разположена между долините на Струма и Места. Отделена от планината Рила чрез седловината Предела, от планина Славянка – чрез Парилската седловина. Площ 2585 км2, средна височина1033 м. Дели на Северен Пирин – най-висок (връх Вихрен – 2914 м), с алпийски характер, тясно заострено било, стръмни склонове (2 върха височина над 2900 м); Среден Пирин (между седловините Тодорова поляна и Попски преслоп) – по-малък и по-нисък (връх Орелук – 2099 м); Южен Пирин. – най-нисък (връх Свещник – 1973 м).

Рилски манастир-1983

Най-големият манастирски комплекс в България. Разположен е на 3 км източно от град Рила в едноименната планина. Основан е през 10 век от св. Иван Рилски или от учениците му. Скоро след това манастирът се превръща в обект на поклонничество и щедри дарения от страна на владетелите. Бурната история на страната е оставила отпечатък и върху манастира. Той неколкократно е разрушаван и възстановяван. Най-старата запазена постройка е каменната кула, изградена през 14 век от феодала Хрельо Драговола. Останалите сгради са от началото на 19 век. Жилищните крила с килиите затварят обширен вътрешен двор, в средата на който, до средновековната Хрельова кула, се издига главната манастирска църква "Света Богородица".

Суровият крепостен вид на външните манастирски стени контрастира с жизнерадостната архитектура на църквата и ажурните открити галерии (чардаци) пред килиите. В четириетажните жилищни крила има над 400 килии, четири параклиса, гостни стаи за поклонниците, манастирска готварница (магерница) с оригинална конструкция. Според надпис на фасадата главната църква е построена 1835 от майстор Павел Иванович. Тя е трикорабна, с три големи купола по надлъжната ос и два по-малки върху страничните параклиси. Разнообразието от форми и обеми е допълнено от богатата цветна гама на строителните материали и стенописната украса. В изписването на храма участват зографи от Банската и Самоковската художествени школи.

Единствен Захари Зограф подписва и датира стенописите си (1844). Централният иконостас, който прегражда олтарното пространство, е внушителен. Дърворезбата, дело на Атанас Теладур (1839) е с високи художествени качества.

  

Рилският манастир е едно от най-важните културно-просветни и книжовни средища в българската история. Той достига голям книжовен разцвет през втората половина на 15 век, когато в него работят изтъкнати книжовници. Днес в манастира се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от 11 - 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др.

През 1961 Рилски манастир е обявен за национален музей; от 1983 е включен в Списъка за световно природно и културно наследство към ЮНЕСКО.